Аз не съм берлинчанин<br />Аз не съм берлинчанин. Не съм и &quot;Германия&quot;. Социално-маркетинговата кампания &quot;Германия си ти&quot;, организирана миналата година, доста ме обърка. Аз не се оправям добре тук. Преди петнайсет години пристигнах в Източен Берлин по причини, които си остават загадка и до днес. Сигурно защото бях любопитен да видя света. Дивата жажда да пътувам ме тласна някога към Берлин. Пътуването се оказа фатално решение. Който веднъж е хвърлил котва тук, не си отива. Берлин държи здраво.<br />Всички местни, с които се запознах през годините, първо искаха да узнаят защо някога съм избрал да дойда в Берлин, респективно в Германия. Уклончивите ми отговори (&quot;Така се получи&quot; или &quot;Сбърках влака&quot;) не ги задоволяваха. Ако пък за разнообразие кажех, че Германия ми харесва, а Берлин е страхотен град, никой не искаше да ми повярва.<br />Родените в Берлин обикновено са много критични към своята страна и към своя град. Наскоро срещнах в любимата ми кръчма журналист от Бохум, който също като мен дошъл в Берлин преди петнайсет години. Той не ме попита защо съм се заселил в Берлин, а за себе си заяви открито: открай време му било ясно, че тук живее в рай. Хората в кръчмата, които слушаха разговора ни, веднага се отдръпнаха от него. Собственичката даже предположи, че се е дрогирал.<br />Междувременно разбрах какво означават тези постоянни въпроси: те са нещо като флирт. Страната иска да се хареса, но се срамува да го признае публично. Затова любовната ни връзка е в постоянна криза. Хубавото е, че тази криза е плодоносна и за двете страни.<br />Още първия ден в Берлин трябваше заедно с няколко други руснаци да попълня пространен въпросник, за да ми отпуснат хуманитарно убежище. Това стана в полицейското управление на &quot;Александерплац&quot;. Най-отгоре в списъка се мъдреше въпросът: &quot;По каква причина избрахте Германия и какво възнамерявате да правите в Германия?&quot; Никой от моите сънародници нямаше идея как би могъл да отговори разумно на този въпрос. Всички бяха попаднали в Германия малко или повече случайно, например, защото имаха мила германска леля или ги бе поканил германски приятел. Единственият от групата, който говореше добре немски &ndash; интелигентно изглеждащ възрастен господин, &ndash; написа, че обожава немската култура и език, след което останалите преписаха изречението дословно.<br />Новоизпечените обожатели на немската култура напуснаха полицейския президиум на &quot;Алекс&quot; с разрешително за двумесечно пребиваване. &quot;Два месеца ще ви стигнат да опознаете из основи немската култура&quot; &ndash; опита се да се пошегува отговорният служител. След тринайсет години, когато поисках германско гражданство за мен и децата ми и трябваше да попълня безброй формуляри, отново се сблъсках със същия въпрос: &quot;Защо Германия?&quot; Пак искаха да разберат от мен защо съм избрал страната им.<br />Младите руснаци и украинци, които днес се кандидатират да работят в немски семейства или да следват в Берлин, също попълват такива въпросници. Всеки е длъжен да обясни на разбираем език защо държи да работи или учи непременно в Германия, а не например в Зимбабве, и какво цени най-много в Германия. Повечето преписват едно и също изречение: &quot;Искам да се науча на немски ред, точност и прецизност. Това ще ми помогне в моето професионално развитие.&quot; Сякаш всички искат да станат полицаи, стрелочници или улични метачи.<br />&quot;Защо немците непременно искат да знаят какво мислят другите за тях?&quot; &ndash; попита ме наскоро една млада детегледачка и аз не можах да ё дам разумен отговор.<br />&quot;Кажи ми честно, какво мислиш за мен?&quot; Всеки знае, че това е опасен въпрос и не би трябвало да го задава и на най-добрия си приятел. Този въпрос може да разруши и най-щастливия брак, и най-истинското приятелство, и най-обещаващия договор за работа. Този и подобни въпроси никога не водят до изясняване на нещата, а само пораждат още повече недоверие. Въпреки това Германия се мъчи да разбере как изглежда в очите на чужденците: всеки, който влезе в страната, се подлага на разпит. В чужбина се провеждат дълги и широки изследвания, за да се установи какво мислят хората за Германия. Резултатите са ужасни. Никой не иска да оцени по достойнство немските постижения в областите култура, свободно време и спорт. Никой не иска да признае немските завоевания в науката и екзотичната немска кухня. Вместо това в представите на чужденците отново и отново се появяват Хитлер, бирата и редът. Когато хвалят немците в чужбина, това са все лоши хора, а хвалбите са за дела, които страната много би искала да забрави. Ирландците казват по някоя добра дума за немците, защото някога са бомбардирали Англия. Арабите ги хвалят за опита да изтребят еврейското население. Японците много обичат да гледат по телевизията как немците се клатят с халби бира в ръце. А според руснаците немските порнофилми са най-&quot;хард&quot; от всички. Аз не съм ги гледал, но така са ми казвали.<br />Повечето чужденци черпят информация за Германия от стари военни филми. Наскоро една позната, която има туристическа агенция и развежда групи из Берлин, ми разказа, че е създала два напълно различни маршрута за немските и за чуждестранните туристи. На немците показва къде се е омъжила Марлене Дитрих и в коя кръчма е писал стиховете си Рингелнац. На английски описва откъде е купувал хлебчетата си Химлер и къде е работил зъболекарят на Гьобелс. Тази информация съответства на филмовите клишета, които продължават да оформят образа на Германия в съзнанието на американците, британците и французите. В името на справедливостта ще кажа, че филмовите клишета невинаги са погрешни. Като страстен привърженик на американския екшън аз дълго време имах точно определена представа за Съединените щати. Гражданите на моята Америка постоянно стреляха с пушки и пистолети, тъпчеха се с тонове наркотици, забогатяваха или обедняваха от днес за утре, трошаха нови и стари коли, танцуваха рап в затворнически килии и с удоволствие воюваха в далечни страни. Най-после успях да попътувам по Америка и мога да кажа, че повечето от клишетата ми се потвърдиха.<br />В момента немецът присъства в руската телевизия благодарение на рекламите за бирата &quot;Бавария&quot;, макар че тази бира не идва от Германия, а от Санкт Петербург. В рекламния спот виждаме стар мъж да седи зад огромна чаша бира и да зяпа дълбокомислено. Млад мъж, може би синът му, го тупа по рамото и пита: &quot;Е, старче, наред ли е всичко?&quot; &quot;Всичко е като в Бавария!&quot; &ndash; отговаря старецът и му намига.<br />На това място и аз ви намигам. За останалото да му мислят баварците, защото в тази книга става въпрос за Берлин.<br /><br />СЪВЕТ:*<br />Препоръчвам ви да се разходите по &quot;Александерплац&quot; и да видите полицейския президиум отзад. Там вече не издават разрешителни за пребиваване, а изпитват произведени в Полша немски коли. Наблизо е и сградата, където изпитват велосипеди. Под моста на надземната железница се намира най-малката кръчма на берлинските хомосексуалисти &ndash; &quot;Безенкамер&quot; (килерче за метли). А пък във фоайето на телевизионната кула е поставен магически автомат, който само срещу един подпис изплюва съдбата ти &ndash; е, трябва да платиш и малка такса. Автоматът е създаден преди шестнайсет години от един мързелив руснак, който търсел възможности да забогатее, без да работи.<br /><br />* За местата, изписани в черно, ще намерите допълнителна информация в приложението.